С подкрепата на Surahammars Bruk, фирма Vagnfabriksaktiebolaget I Södertelge е основана през 1891 г. в момент, когато железниците са технологичната новина в Швеция.
Днес, над 100 години по-късно и базирана в същите помещения, Scania е проспериращ световен производител на камиони, автобуси и двигатели, и предлага свързаните с тях услуги. На фирмата са нужни 30 колебливи години, за да намери своя фокус, и оттогава се придържа към него.

Vabis two-axle railway wagon, produced 1893.
Södertälje, Sweden.
1850 г.
Железниците

Navvies
Working on the double track between Stockholm and Uppsala.
Vagnfabriksaktiebolaget i Södertelge означава Фабрика за вагони в Сьодертале Лтд. Собствениците й възлагат надеждите си на процъфтяващия пазар на железопътния подвижен състав.
Въпреки необичайната форма на Швеция – 2000 км от север до юг – и бедността на преобладаващата част от населението, между 1850 и 1900 г. държавата изгражда обширна мрежа от железопътни линии със стандартно междурелсие, покриващи цялата страна, чак до слабо населените райони далеч на север. С тази основна линия били свързани редица частни, малки линии – често рисковани теснолинейки.
1860 г.
Бедност и емиграция
Швеция била бедна земеделска страна, чиято индустриализация изоставала далеч зад страни като Англия. В началото на 40-те години на 19-ти век е приет закон за задължително начално обучение на всички момичета и момчета. Горе-долу по това време в южна Швеция е в ход масивно железопътно строителство.
През 60-те години на 19-ти век страната е поразена от многократни слаби реколти и последващ глад. Демократичните промени настъпват бавно, като оставят масите безсилни и без влияние. Тази ситуация води до масивна емиграция. Между 1850 и 1920 г., над 40 процента от населението търси късмета си в други страни, предимно в Америка.

Swedish emigrants on their way to the US.
1890 г.
Моторизирани превозни средства
Властите очакват новата железопътна инфраструктура да ускори развитието, създавайки възможности за тежката промишленост в отдалечените райони.
В края на първото десетилетие на 19-ти век необходимостта от железопътен подвижен състав е огромна и много хора търсят щастието си в тази ориентирана към бъдещето промишленост.
Дейността на Vagnfabriksaktiebolaget процъфтява. Фирмата специализира в превоза на товари и пътническите файтони, както и в трамваите, теглени от коне.
1900 г.
Залязващ железопътен бизне
Манията по железниците намалява в началото на първото десетилетие на 20-ти век с насищането на подвижния състав.
Затова през 1907 г. ръководството на VABIS измества фокуса си към автомобилната индустрия, като открива нов завод изключително за производството на „стандартни превозни средства” и двигатели в Сьодертеле. Двигателите се продават също така за индустриални цели и мореплавателни съдове.

Vabis first factory and head office
Södertälje, Sweden 1907
1907 г.
Два подхода

Vabis 1903 and Scania typ A.
1990
Инженерите на VABIS са новатори и през 1907 г. напуска завода първият камион самосвал, както и предшествениците на автобусите под формата на товарни камиони със сменяеми пътнически платформи.
Но с пресекналия поток от средства от някога проспериращия железопътен бизнес, инвестициите в собствен дизайн и в новата фабрика за превозни средства се превръщат в катастрофа. Scania, от друга страна, избира да базира своя дизайн върху чуждестранни превозни средства и сглобяването на закупените компоненти – метод, който изисква по-ниски първоначални инвестиции.
Всъщност от 1902 г. Scania успешно продава коли на клиенти. Съоръженията са разширени и производството на камиони започва сериозно през 1908 г.
1911 г.
Обединяване на силите
Успешните операции в Малмьо подтикват управляващия директор на Scania Пер Алфред Нордеман да търси начини за разширяване и той намира подходящ партньор в лицето на VABIS в Сьодертеле. Двете фирми се сливат, за да образуват Scania-Vabis през 1911 г.
Всички двигатели, автомобили, моторни колички и по-леки превозни средства се произвеждат в Сьодертеле, а Scania в Малмьо се фокусира върху камионите и други тежки превозни средства. Продажбите нарастват бързо и дейността скоро става доходоносна.
1920 г.
Войната взима своето
Очакваният подем след Първата световна война не се реализира и последвалата дефлация означава предстояща катастрофа за Scania-Vabis. Големите инвестиции в производството и във външни източници за доставка на суровини като стомана се оказват прекалено скъпи.
Бизнес концепцията на фирмата е да се конкурира с мащабното производство на чуждестранни конкуренти. Но веднага щом са отменени ограниченията за внос, шведският пазар е наводнен с евтини, масово произвеждани чуждестранни превозни средства. Scania-Vabis няма шанс срещу такава жестока конкуренция.

1920 г.
Нов фокус на бизнеса

Gunnar Lindmark,
Managing director at Scania-Vabis.
Scania-Vabis навлиза във второто десетилетие на 20-ти век в тежка криза. През 1921 г. фирмата обявява ликвидация. Името на фирмата е запазено и Scania-Vabis скоро може да възобнови дейността си. Гунар Линдмар е назначен за нов управляващ директор, проправяйки пътя за дълга и стабилна съвместна работа с главния инженер Август Нилсон.
Цялото производство се премества в Сьодертеле, като фирмата се фокусира върху тежкотоварни камиони и автобуси, без да се конкурира с внасяните стандартни превозни средства. Август Нилсон и екипът му разработват и нова гама от двигатели с висящи клапани.
1920 г.
Лични отношения
Ръководният екип също така намира нови инженерни методи, като обединява усилия с потенциални клиенти, чиито инженери поставят специфични изисквания към превозните средства, които искат те да придобият.
Тези клиенти често са институции, например държавните железници, пътната администрация и пощенските услуги. Ръководството на Scania-Vabis се сприятелява с клиентите; инженерите, говорещи с инженери, улеснява напредъка. Така Scania-Vabis се превръща в експерт в намирането на решения за специфичните транспортни нужди на клиентите.